За традициите

Димитрина Маринова: живот между народната песен и българската национална шевица


Автор: Галина Рулева

Димитрина Маринова от Варна е вдъхновен майстор на българска народна бродерия.
За нея шевицата е едно от свещените притежания на българката. Тя с часове може да разказва за всеки модел, за всеки символ, за всеки цвят. Години наред е обикаляла музей и народни събори, за да за да се докосне до българската шевица, съхранена в най-истинския си вид.
Личната й колекция за изложби съдържа повече от 300 оригинални експоната. Участвала е в международни конкурси. В Москва на световното изложение “Архимед” я отличават със специален диплом и купа.

В НДК на изложението “Евроиентелект”през 2000 година получава Златен медал. На световното изложение в София през 2004 година във Военния клуб получава Гран при.

В творческата й биография са и два Златни медала - на VI и VII републикански фестивали на художествената самодейност. Фондация “България” избира нейни шевици за рекламната кампания на България в едногодишно турне на Лили Игнатова в Америка.

Интересът на Димитрина Маринова към народната шевица и народната песен започва още от детството. През целия си живот е работила като народна певица в Балкантурист. Родена е във Врачанското село Крушовци, където по традиция са се гледали много буби и където коприната е на почит и присъства във всички тъкани и шевици.
Тя съхранява уникати с музейна стойност и от чеиза на майка си. Пресъздава мотиви от всички крайща на страната. Интересува се не само от познатите образци, достъпни за всяка сръчна българка, но създава свои уникални композиции, за които получава отличията си.
Едно от тях е за разработка по Родопска шевица, която видяла в автентичен вид върху вълненик, терлици и чорапи от Джебелско.

Отличието в Москва е за възстановяване на шевица от Дупнишко, по снимка на книга от 1913 година. Във възстановяването на старинни образци помага съпругът й, които прави графичното изображение на моделите. Показвала е работите си на изложби в различни градове на страната от Свищов до Кърджали. Години наред показва творбите си в Интернет.

Участвала е в телевизионното предаване „Сите българи заедно” и дори бродира логото на предаването, което подарява на водещата.

2005 г.
21.04.2010 

 

Дитрина Маринова от Варна е вдъхновен майстор на българска народна бродерия. За нея шевицата е едно от свещените притежания на българката. Тя с часове може да разказва за всеки модел, за всеки символ, за всеки цвят. Години наред е обикаляла музей и народни събори, за да за да се докосне до Отличието в Москва е за възстановяване на шевица от Дупнишко, по снимка на книга от 1913 година. Във възстановяването на старинни образци помага съпругът й, които прави графичното изображение на моделите. Показвала е работите си на изложби в различни градове на страната от Свищов до Кърджали. Години наред показва творбите си в Интернет.

Участвала е в телевизионното предаване „Сите българи заедно” и дори бродира логото на предаването, което подарява на водещата.българската шевица, съхранена в най-истинския си вид. Личната й колекция за изложби съдържа повече от 300 оригинални експоната. Участвала е в международни конкурси. В Москва на световното изложение “Архимед” я отличават със специален диплом и купа. В НДК на изложението “Евроиентелект”през 2000 година получава Златен медал. На световното изложение в София през 2004 година във Военния клуб получава Гран при. В творческата й биография са и два Златни медала - на VI и VII републикански фестивали на художествената самодейност. Фондация “България” избира нейни шевици за рекламната кампания на България в едногодишно турне на Лили Игнатова в Америка. Интересът на Димитрина Маринова към народната шевица и народната песен започва още от детството. През целия си живот е работила като народна певица в Балкантурист. Родена е във Врачанското село Крушовци, където по традиция са се гледали много буби и където коприната е на почит и присъства във всички тъкани и шевици. Тя съхранява уникати с музейна стойност и от чеиза на майка си. Пресъздава мотиви от всички крайща на страната. Интересува се не само от познатите образци, достъпни за всяка сръчна българка, но създава свои уникални композиции, за които получава отличията си. Едно от тях е за разработка по Родопска шевица, която видяла в автентичен вид върху вълненик, терлици и чорапи от Джебелско. Отличието в Москва е за възстановяване на шевица от Дупнишко, по снимка на книга от 1913 година. Във възстановяването на старинни образци помага съпругът й, които прави графичното изображение на моделите. Показвала е работите си на изложби