по повод сборника с есета "ОБРЪЩАМ ВИ ГРЪБ" 
АВТОР: ГАЛИНА РУЛЕВА
ХУДОЖНИК: ЗАХАРИ КАМЕНОВ

 Стефан Джамбазов: Галина Рулева е журналист, но в тази книга с есета думите имат много особено значение.  Като човек, който знае как думите загубват стойност и смисъл в турналистиката, тук тя скъпернически ги употребява. И то не за да информира или фабулира, а за да бръкне в себе си. Обикновено писателят или лирическият герой се скриват зад някаква фабула или поетичен образ, докато мисля, авторката е безпощадна не към нас, а към себе си.  Впрочем, според мен това не са есета, защото нямат  претенции да ни поучават на базата на интелектуално превъзходство, а по-скоро са стихове в проза.   На кого обръщаш гръб като автор?

Г.Р.: Ние всички сме обърнали гръб на нещо. На нас държавата ни е обърнала гръб.  И когато съм много ядосана си казвам – че то и господ ни е обърнал гръб, какво толкова има аз да му мисля. Всеки може да го каже...

Ст.Д.:Книгата е много интересна, но кой  мислиш че ще я чете и защо?

Г.Р. :Не съм мислила кой ще я чете. Книгата е написана “въпреки” всичко.

Ст Д.: Въпреки журналистиката?

Г.Р. :Да. От мен като журналист цял живот са искали все "нещо друго" и написаното тук просто е избивало по необичаен начин. А когато едно нещо се появи без да си го насилвал, трябва  да види бял свят и ще намери кой да го чете. Така както аз самата имах усещането, че за да глътне малко въздух човек докато чете този "нежурналистически текст", е нужна подходяща илюстрация. Търсеше се много дълго време. И в един момент я открих в графиките на Захари Каменов...

Ст.Д. :Захари, как се рисува илюстрация за такава книга?

З.К.Това не са илюстрации, това са графики, които са правени във времето. Когато видях текста, и аз не можах да го определя точно, но ми хареса, че вътре има безпощадни думи, прозвуча ми много странно и помислих, че може да стане добра връзка с тези мои графики. Според мен, направихме успешен подбор.

Ст. Д.: Изданието наистина е хубаво и говори с тези два компонента – изобразителния и текстовия. В самите думи има образи. Галя, кое според теб е по-достойно – да пишеш, когато знаеш, че ще те четат, като в журналистиката или да пишеш когато нещо идва от теб?

Г.Р.: Журналистиката е интересна професия и ми е дала много. Но зад вестникарския  текст непрекъснато излиза нещо друго. Винаги съм искала да се занимавам с само белетристика... или поезия. Но животът се разминава с всякакви поетични трели...

Ст.Д.: Смяташ, че за поезията няма място?

Г.Р: Ако човек я носи, тя все ще излезе...

Г.Р.: При теб  това е своеобразна поезия.

Г.Р.: Трудно е да се каже. Но наистина, без делничните предизвикателства на журналистиката това нямаше да го напиша.

Ст.Д.: Захари, а как е в изобразителното изкуство?

З.К.:Ширпотребата залива пазара.  Целия свят е залят от нея. Но има място за всичко. Има галерии, които показват сериозни неща, издателства, които издават сериозни книги. Нормално е.

Ст. Д.: Българската публика създава ли си вкус към стойностните неща?

З.К.: Според мен това е бавен процес, който ще продължи дълго за България. При нас за съжаление пазара почти го няма. А той формира, кара хората да познават стойностите. Наскоро имах изложба в Страсбург, работя с галерия в Париж вече четиринайсет години. Нещата не са лесни и там, но когато галерия представя дълго време един автор, той има публика. Това е процес, който за съжаление в българските галери още не могат да осъществят.

Ст.Д.:Галя,  дали вестниците, в гонитбата на по-пикантни неща съзнателно загърбват публикуването на есета, стихове и графики  или е от липса на достатъчно култура?

Г.Р.: По скоро е от липса на достатъчно култура. И липса на държавен механизъм за всичко останало.

Ст.Д.:Казах в началото, че наистина си безпощадна към себе си. Не те ли е страх от това?

Г.Р.: Че то всъщност това е борбата на човека, да не се струхува. Ако непрекъснато мислим от какво ще ни е страх...

Ст.Д.: Или срам...

 Г.Р.: Да, не се срамувам от това, което пиша. Но непрекъснато има от какво да се страхуваме - от обществото, от шефовете, от тъмното. Нападат ме на улицата – но не мога да се затворя между четири стени и да си седя там. Да, от всичко ме е страх и въпреки това си живея с този страх...

Ст.Д.:  И се опитваш да го преодолееш.

Г.Р. Надявам се. И продължавам.

Благодаря!  Стефан Джамбазов в  предаването “ВЪПРЕКИ”

 2006