Простите неща в живота все по-трудно се откриват

Намерих ключа към гърците

Интервю на Галина Рулева

От дълги години композиторът Юри Ступел живее и работи в Гърция заедно със съпругата си Таня, която е балерина от Софийската опера. В девет атински театъра се играят постановки с негова музика, а в пет - хореографията е на половинката му. Той е написал оратория за смесен гръцки хор и четирима солисти, а за съпругата си - балета "Насилието". Превежда и представя български автори в Атина.

- Юри, забелязвам, че като човек, който идва от Атина, си ужасен от базарите около НДК. Как изглежда гръцкият национален културен център?

- Имам големи надежди, че с влизането на България в Европейския съюз всичко ще си дойде на мястото. Каквото и да говорим за Гърция, тя е негов член. Има почти 30-годишно присъствие в европейските структури. Въпреки че е на Балканите, тя се движи по европейски закони и всичко си е на мястото. Видях с очите си промяната през последните 16-17 години. Както се казва, Европа вкара ред. И у нас ще стане същото.

- Тук всяка втора дума е "няма"...
- Никой не може да ме убеди, че държавата все “няма”. В Гърция е забранено спонсорство в националните културни институти и телевизии. То води към външна намеса. Трябва да има държавна политика в културата. В България такава няма.

- Непрекъснато сменяме правителства. Не ти ли се струва, че с тях едни творци застават срещу други творци заради политически пристрастия?
- Това е най-лошото. Творецът няма друг съдник, освен времето. В културата се набъркаха хора, които нямат ценности. Винаги съм бил за свободно изразяване и за свободна мисъл. Приемам всеки, който успява. Но има разлика между човека, който пише симфонични произведения, и чалгата. Да, с нея се печелят пари, но не бива да се превръща във фактор, зад който стои държавата.

- Какви български автори представяш в Гърция?
- В момента в Гърция благодарение на мен се поставят български пиеси и това е малка победа. Казвам го с чиста съвест. Независимо че сме съседи и се демонстрират добри отношения, тежките предразсъдъци между двата народа съществуват. А скоро ще бъдем заедно в общата европейска къща... Доскоро бе поставян само Станислав Стратиев. Преди пет години преведох "Полковникът птица" на Христо Бойчев, която се игра в Солун. Позната е и "Пук" на Валери Петров. Тази есен обаче в Атина премиера имаха четири български пиеси. Небивал удар!
Поставихме "Истинската смърт на Жана д"Арк" от Стефан Цанев с режисьор Манья Пападимитриу в театър "Метаксоргиу" със 120 места. "Полковникът птица" се играе в театър "Кносос". Премиери имаха още мюзикълът "В страната на Питър Пан" от Валери Петров и детската пиеса "Цигуларят на морето" от Стефан Цанев, също с моя музика. Скоро Славчо Пеев я постави и на кипърска сцена.

- Как гледат на всичко това в Министерството на културата?
- С учудване. А точно негова работа е да създаде културен център, да работи с българските общности. Една от приоритетните задачи на държавата е да поддържа българщината в чужбина, за да не се губи българското самосъзнание. Дори американските гърци се смятат за гърци, а не за американци.
В Гърция има нужда от българско училище. Тази държава е за пример как командирова свои учители в Германия, Франция, Канада и Америка. Ако имаше българско училище в Атина, и моите деца щях да изпратя там. Навремето богатите българи са се гордеели да построят училище или чешма. В Цариград е имало българско училище. Това има стойност, а не многото пари. Обичаме да се тупаме в гърдите, че работим за родината, но на практика не става нищо. За убийствата в българските училища вината е на държавата.

- Какво щеше да стане с теб, ако беше останал в България?
- Истината е тъжна. Много пъти съм си задавал този въпрос. Решението не беше спонтанно - заминавам и край. Бяхме поканени със съпугата ми от кметството на град Лариса за едногодишен договор, последван от двегодишен. Станаха събитията в България и решихме да изчакаме. Над мен висеше въпросът какво ще се случи, ако се върна. В България живеех доста бонвивански. Не съжалявам за нито миг от живота си. Но вече имах семейство, което да изхранвам. Сигурно и аз трябваше да пиша чалга. Не съм човек, който ще се остави да бедства или да си смени занаята.

- Ще се отървем ли някога от проблема с тази чалга?
- Може би пък чалгата да не е толкова страшна. Дъщеря ми е на 15 години и я слуша. Не българската, има и международна чалга или музика като рапа и хип-хопа. Но не мога всичко да отричам. Щом се слуша, значи в нея има нещо. В България обаче чалгата има проблем със себе си. С намиране на автентичността си. Тя е взаимствана откъде ли не. Липсата на професионалисти е осезателна. Например пред очите ми гръцката чалга израсна в професионализма си. Дори аз самият съм свирил в нощно заведение и знам. Чалга-хитове станаха световноизвестни. Деспина Вади пее попчалга и се прочу по света с един хит. Но с нея работят професионалисти и продуктът излиза в достоен вид. А като слушаш нашите записи, виждаш, че са полусамодейни, правени с едно компютърче. И стига с тия банани и подтекстове. Трябва да има и някаква вътрешна граница.

- Предпочитат да шокират.
- Защото целта им е само продажба и популярност. Но това е силата на човек, който отвътре е празен.

- Липсват личности.
- Не всеки може да прави култура. Нещо трябва да има и от Всевишния, от вътрешния дух и озарение. Лесно е някой рападжия да каже, че е новият Яворов, но все пак трябва да си прочел Яворов, като ще се сравняваш с него. Мисля, че тези млади момчета и момичета все пак знаят колко струват. Възможно е с дребен успех да заблудят някого. Но те знаят, че бързо изгряват и бързо си отиват, че са продукт на определена издателска политика.

- Гърците как гледат на чужденец, който навлиза в тяхната култура?
- Навсякъде вече е почти невъзможно да си чужденец и да пробиеш. Аз намерих ключ към културата и сърцата на гърците. Възпитаван съм като космополит. Баща ми беше полиглот, обичаше всички хора, черни, жълти и никога не е имал предразсъдъци. Гърците са наши съседи, общите ни неща са повече от тези, които ни разделят.

- Какво още ти се иска да откриеш?
- Вече става много трудно да откриеш простите неща. Животът умишлено се усложнява, за да работят бизнесът и индустрията. Но човек ще се върне към истинските усещания...

Текст и снимки: Галина Рулева

 в. Новинар 231[18-12-2004]