Той е посветен на първата частна галеристка в началото на демокрацията  Камелия Минчева и нейната галерия “Арт 36” на ул. “Славянска” 40.

Идеята  на авторите и съставители - Мариана Първанова, Краси Генова и Ани Петрова е художници, журналисти и приятели от “Ерата КАМЕЛИЯ”   с няколко щрихи да се върнат към  атмосферата на на онези  три десетилетия, в които наистина  събитията в
"арт 36" бяха "РИТУАЛ ЗА ПОСВЕТЕНИ".

За  този сборник са подбрани незабравими и неподправени мигове, запечатани от фотообектива на Ани Петрова. Всяки кадър разказва истории - и за триумфа на големи имена и за плахите първи стъпки, с които на АРТ сцената проблясва таланта  на вдъхновен млад творец.  Не е възможно да погледнеш - и да отминеш равнодушно  нито една фотография, белязана  с печата на времето, на приятелството и творческото съприкосновение с красотата - реална или абстрактна - според виденията на художника. В своята цялост самата фотографска изложба в залата на САМСИ обгръща зрителя като с  плаща на магьосник, които го пренася в друго измерение.

Сборникът  включва и 45 авторски послания - магнетични спомени и преживявания от изложбите-събития на Камелия или лични прозрения от внезапни срещи с изкуството... които оставят следа.

Завинаги! Издател е СБХ, с графичен дизайн на Надежда Олег Ляхова.

Мистерията на Камелия, наречена „Арт 36“  неизменно ще присъства в историята на столичния художествен живот... като малка “църква” на духа, където са се случвали чудеса, за които се носят легенди...  За прощъпулник на “Нейната галерия” избира творби на Кеазим Исинов, защото е омаяна от атмосферата, в която пресъздава народните обичаи. 

...Докато тя се преобразява от инженер-химик в първи частен столичен галерист, демокрацията помита всички прегради пред поети, писатели, музиканти, художници, та пред свободния дух на твореца вече граници няма.

Следващото звездно присъствие на небосклона на новата галерия е уникалния Димитър Казаков - Нерон. Картините му вече са обиколили света, има го в Лувъра и Императорската колекция в Япония...Истинска знаменитост, предизвикателно облечен в бял дънков костюм и риза с народна шевица.. и недолюбван от “институцията СБХ”. Камелия го открива в Божурище ... и той казва ДА! Всичко е разпродадено, но за жалост година по-късно художникът отрано напуска този свят.
Две години след началото... мазето на брат й на “Славянска” 40 става нейният личен “оазис”.

Но какво е това място? Къде са атрактивните реклами? А гръмките слова при представянето на художниците... Или не ... достатъчно е, че това “място” е почти сакрално по значение, защото зрителят остава насаме с картините... разтваря се в пейзажа, в бурята и еуфорията на твореца, в ярките цветове, които възпламняват въображението....

А на мен ми се струва, че за Камелия изборът да бъде “галерист” е не само за да бъде в света на картините, но и да превърне галерията в място за изповед и откровение на хора, които е трябвало да се срещнат чрез изкуството -  като  в ритуал за посветени.
Защо във възможността да си имал изложба в "Арт 36" има и "магия на изживяването" , която остава следа за цял живот... И как Камелия Минчева превръща  малката си галерия в интимно пространство, където човек може да се чувства вътре в самата картина. Ценоразпис - не се вижда. Но се усеща дух. Това не е място за бизнес, а за общуване. Притежанието на картина не е “сделка” - то е обмен на енергия. С купуването на картина човек става притежател на въображаем свят, покрай който сутрин и вечер минава по пътеки - реални в пейзажа, въображаеми в абстракцията , мисловни и емоционални в излъчването на цветната палитра...

И жалко, че не съм я попитала - как се разделя с картини на обожавани от нея творци, които отиват при непознати почитатели... Още в далечната  70-та година, след случайно "попътно" лично запознанство с Генко Генков, купува негова картина ... за 150 лева... във времето на “липсващите банани”... а през "бурята на демокрацията" Камелия създава нов "стил" на общуване между твореца и зрителя, "прекроява" представите за интимния допир с изкуството.

Ако днес галерията съществува в паметта на запленените й почитатели, снимките на Ани Петрова, текстовете в сборника на художници, журналисти, приятели, изпълват простратството с онази емоция на безмълвната почит, която Камелия остави след себе си. Да се вслушаме в безмълвието на споделените мигове...

Галина Рулева

.